има моменти, в които наближаването на една промяна се усеща почти физически.
тялото и всички сетива са на щрек.
да уловят знака, който тържествено ще отбележи идването й.
знаеш, че нещо неизбежно ще се промени завинаги.
че ще се случи. че нещата ще се наредят.
това възбужда, но и успокоява. защото изход има.
но има и моменти, в които трепетно очакваш това предусещане да се появи, а него го няма. има само лъжливи симптоми, в които се вкопчваш безпомощно, но които са само плод на твоето измъчено въображение и на лъжливата надежда.
в тези мигове се ражда паниката. страхът. от това бъдеще.
тъмно, неизвестно.
в което нищо няма да се промени.