Течен или на блокчета, шоколадът винаги е вкусен. В приятна компания дори може да бъде и лепкав, също като думите на двусмислици по отминалите времена. Аз съм язвителен, а ти - скептична. После си поръчваме лимонада на жълти мехурчета, а ти започваш да ми мяучиш. Съвсем в тон с мустачките от шоколад. После минават още 3 часа, но телефонът ти звънва с Summer moon, ти забравяш, че си тук и с мен, а аз плащам сметката. Навън, вече без шоколад и розовата пудра на смущението се запътваш в обратната посока с промити мисли. А аз понечвам да запаля цигара, но я хвърлям на платното, защото ми загорчава още преди да съм се замислил колко ми е тъпо. Защо не бива да плачем в края на краищата? Това, че няма смисъл се отнася до всяко нещо в този град...