~ 9972 ~

Untitled

Icarus•Dec 17, 2007
А как ми идва понякога да захвърля всичко и да зарежа София и да се върна в моя си град и да си остана там - да си бачкам, да си живея, да се радвам на липите и на Аязмото, на липсата на 280.. Някой ден..
←

оттук нататък пътят е към безкрайността пътечки вплитащи се в други пътечки геограхски линии и крайбрежия катастрофичността на корабите и лудостта

rouge•Dec 17, 2007
→

жилетки, краища

kangiwin•Dec 17, 2007