Понякога се питам: колко може да понесе човек.
Много.
Много.
Много може.
Косата ми окапва наум.
Ръцете ми са студени, като две риби, които никога не се срещат.
Нямам поглед.
Цялата съм се свила на сиво кълбо прежда. Някой ме е търкулнал нанякъде. Може би някой би искал да си изплете от мене жилетка, само че първо трябва да пусна двата края.
Да му отпусна края.