Старата година не свърши добре. Новата също не почна добре.
Нека обобщя. Стрес на вятъра без съвземане след това, а напротив. Семейни разправии и други. Пътуване, което вместо в срещи се превърна в сбогувания. Умора, която се напластява като дебели мръсни линолеуми. Грижи за близките. Да готвиш, да чистиш и да бъдеш до някого, когато му е зле. Да го гушкаш, защото иска да бъде гушнат. Аз в ролята на майка-Тереза на границата между две години. Между Париж и София. В опит да преглътна обратите на чуждите животи и да се нагодя. Супер-аз. Не задавам въпроси, просто върша това, което трябва да бъдес вършено. Не мисля. Не говоря, защото всички са заети със своите си думи. Не чувствам, защото после няма на кого да го разкажа. Проговарям чужди езици, защото няма кой да ми превежда.
Баща ми заминава за Мексико. Все някой трябва да замине за Мексико.
Тръгнах си от Париж. Сигурно за последен път. Е, може да не е за последно, но няма да е същото. Съвсем не.
Париж е един голям град, в който живеят хора с най-разнообразни коси и шалове. Те крачат уверено, говорят много, владеят изкуството на суетата до съвършенство. Те са леко мърляви, много свободни, прекалено буржоа, вкусно им е да живеят и законът не им позволява да бъдат уволнявани. Сред тях има шикозни марсианци - буржоата на буржоата - които живеят сред вековни мебели в апартаменти с високи тавани в центъра на града.
в Париж има също жени с лачени ботуши с високи токчета, които карат колело на Риволи. Има жени с палта на гепардови шарки, които си купуват тоалетни чинии на гепардови шарки от магазин за пластмаса.
Има баби, които карат тротинетки, дядовци, които карат веспи, младежи, които пушат лули и носят наперено шапки с периферия.
Парковете и градинките имат работно време.
Метрото има 14 линии.
Всички музеи са безплатни за журналисти.
От 1 януари не се пуши в брасритата, бистрата, ресто-тата, кафетата и всички други а-та.
Това е. Друго няма. Просто един безкрайно дълъг град, в който имах щастието да повървя през годините.
и в които се случи да приключа 2007ма.
сега остава да започна всичко останало. всичко кръгло, синьо и безкрайно. като небето днес на 10 000 метра височина. с едно голямо топло бяло слънце отдясно. и едно безкрайно, рошаво поле от облаци под мен.