прелиствах страниците една подир една с надеждата, че там назад ще открия нещо, което да ме крепи сега , тук. но не, трябва да се изправя и да приема че самотата понякога не е толкова лоша. долна инсинуация, тя е нещо което те стяга за гърлото, когато пушиш сам на терасата и знаеш че няма кои да ти подаде огънчето.
искам толкова много неща че незнам от къде да започна, но какво мога да дам в замяна.
lost in translation
трябва да има се някой на тва огромно място и искам да се намерим по скоро, защото иначе няма да остане много от мен...
и явно говоря на някакъв странен език, защото не мисля че някой изобщо разбира
а кожата ми все още ухае на ванилия..
it''s a shame