Изгарям те без да ти оставям дъх за после.
Уморих се да блещя несвързани думи.
Успя да прекъснеш тънката нишка,
която безсловесно те водеше в съня ми.
Отиде си. Нямам нужда да казваш, че чакаш,
аз съм минавала вече по тая пътека,
пътят напред е само протакане
до трънливата болка от поредна несрета.
Не се връщай с изжаднели от чакане устни
или с пресъхнала от много думи душа,
продължи си по старому, аз съм вече при други
тръпки, носещи дъх на престояла роса.
Ти ми беше надежда. И огън след пепел.
Беше ми страст, като мисъл в поет.
Вярвах ти повече, отколкото вярвах на себе си.
На добър час моя прелестна, закъсняла любов.