Събуждам се сутрин с полепнала по кожата топлина, с изхлузен чорап и ледено стъпало. С лудост.
Студено е, но кристално-пухкаво.
Призлява ми от миризмата на печеното във фурната. Повече дори от това, което мирисах последните шест часа в лаобраторията(на което още мириша, въпреки сапуна). Фенолът ми напомня годините, в които бях дете и рисувах с водни боички навалялия сняг по реката (защото е съставка на акварела).
Знам, беше отдавна, но на Коледа ми се паднаха всички парички от топлите, сусамени питки. После сънувах, че летя.На утрето него. Теб. С главна буква. Теб, в медносулфатово синьо. Теб, вибриращо в гърленото ми ер.
Вълщебничко.