Нощ е.Отново всичко наоколо спи. Дори мъничкият фикус, на който старателно избърсвам листата. Да, трябва да спя...
имам изпит. Знам. Трябва да направя толкова неща. Правя ги.Издевателствам над себе си, защото "трябва". А тракането на часовника в коридора ме унася, изморява и вбесява едновременно. До стената с портети на космонавти е закачен и цъка методично, докато си сплитам косата и я разплитам, докато го погледна и разбера, че закъснявам, а не трябва. Излизам.Забравям крехката торбичка зеленчуков боклук. Връщам се, за да я метна в кофата на две крачки от блока, в който днес час и половина нямаше ток.
На свещи разглобявахме роботи.
Сега ще спя.
Ще живея, извън всичко това.