Една седмица, втора седмица. няма точки. няма главни букви. Живея в многоточията и в гърлата на бутилките бира.
автобусът кара по паветата, мокри от дъжда и изглеждат като змийска кожа, добре подредени люспи. слизам както е в движение и галя тази кожа, познато усещане. Змийско. После, когато вече няма дъжд и сме минали паветата, пак слизам, за да погаля гладкия асфалт, усещам го върху езика си. Топъл от слънцето, целувам го.
Еуфория от хора, от непознатост, новост. Щели сме да се съберем на някоя полянка с китара и ще четем (а аз ще пиша-добавям)... неща, за които като се говори, са по-хубави, отколкото ако станат. Сигурно затова се чудя ''ами като видя Крис и после какво?!'' пак ще съм в незнание. Също като с Ина... и после не знам.
Кърпа, часовник. Забравяш сапуна и гела (с какво си правиш косата, или вече е дефицит?). Искаш да развия фетишизъм ли? :) Сега осъзнавам грешките си. Тоест осъзнах ги още на другия ден, когато водях себе си в някой друг... тъпо, тъпо. Зацепвам бавно. Вече няма да повтарям грешката. хоуп соу.