започва от сухи устни
белег по белег
отмива тялото
докато остана само глава
туптяща между две длани музика
да носи да ме влачи за косите
да може тя
пътища посинели от кръв
докато остана
дълбоко в кожата й
да стана туптенето под съня й
диша ме за косите
да се пръсна да изтека
под натиска на една прашинка
както ирисите на пепрудите
се пукват от цвят
попивам в огромните й стени
чак отвъд костта
в която е инкрустирала
зъбите на времето
след като е изтръгнала езика
и изгорила ръцете
начупени на възли
връщащи се в себе си
но още я издават
парчета черупчеста сетивност
лепнещи след излюпването
и онзи мъх по дланите
към така страшните пера
да е била да бъде
но да не тупти за оставане
рязко с треперене излиза
И БЛЪСКАМ ЛИ БЛЪСКАМ
ВРАТАТА Й НЯКОГА...