когато психиката ти е толкова разклатена, че не знаеш как да заплачеш, или как да се засмееш.. когато мислите ти те връхлитат и отнасят далеч, или когато се чувстваш съвършено празен и просто се взираш в стената пред теб, да не си в състояние да мислиш за каквото и да било, или поне не и за каквото и да е, което да има смисъл.. когато не можеш да спреш да мислиш за момичето, което си видял на спирката, с което си разменил усмихнат поглед, или когато се появява едвам доловима нотка на странна ревност за друго.. когато си щастлив и в същото време се стича по някоя и друга предателска сълза на болка, когато помниш сънища, забравяш хора, случки, приятелства, връзки, поуки от разни събития.. когато тялото ти е пияно и не можеш да стоиш на краката си, и когато затвориш очи пропадаш, когато не можеш да мръднеш наникъде, и все пак умът ти работи на пълна пара.. когато плачеш под душа като малко момиче, или когато се смееш на чуждото нещастие.. когато правиш нещо хубаво и си спомняш всички онези подли и гадни неща, които си правил, или са ти правили, или просто са се случвали около теб.. когато отчаяно имаш нужда да легнеш до някого, а проклинаш любовта по принцип като идея, и накрая заспиваш, прегърнал възглавницата, като последния идиот на този свят..
..тогава може би трябва да се усетиш, че нещо някъде не е наред..
..че не правиш нещо като хората..
..че не си мястото си..
..че не знаеш къде трябва да си..
..с кого трябва да си..
..какъв да бъдеш, каква роля да играеш..
..какво да кажеш, какво да мислиш..
..накъде да погледнеш дори..
отчаяно имам нужда от.. някого. където и да е. където и да си. където и да съм.