искам ми се да се изкъпя, да хвана чантата и да съм на път към влака вече, да е като в онзи ден когато гледах през прозореца преминаващите сгради и не ми се струваше сичко тук толкова далечно..защото имах къде да отида, с кой да се видя...но ме е страх, че този спомен ще пожелаеш да избледнее...а не искам да изчезнеш със въздуха, искам да си наоколо, да се чудя от къде се взе толкова дете,глупаво малко топче, нещо непорастващо, което се грижеше за мен. не искам да се опитвам да те забравям, не се изтривай с гумичката..искам още да съм сред платната на стената ти, да съм изкувството в кретата ти..недей да ме лъжеш, изправи се пред мен в целия си картонен блясък,смачкай се сам на топка и се хвърли, но не ме лъжи..покажи нещо или нищо, но да е знанието, да го имам. а сега ще се изкъпя, но влака ще замине без мен, а чантата ще остане под стола на сянка...нека е последния такъв ден, усмихни се пак с посредтвената си красота