чудех се.. колко ли нагъл трябва да съм, за да искам да срещна такъв човек отново, или колко невъзможен късметлия трябва да съм, за да ми се случи? странно е как си мислиш, че Правилният Човек е до теб, но просто толкова го обичаш, че не искаш да проваляш всичко с разни глупави експерименти, но все пак ти се иска да срещнеш втори такъв, и сравняваш всички наоколо точно с това момиче, и чакаш, и се оглеждаш, и подслушваш в автобуса, и дебнеш, и съвсем нетактично зяпаш хората, и проследяваш, и подпитваш съвсем подмолно, и се влачиш напред-назад и нагоре-надолу и наляво-надясно дори, и постоянно си казваш ''а, не, ще запаля още една цигара, може да мине еди-кой-си-когото-съм-видял-еди-кога-си-на-еди-коя-си-спирка'' и не искаш да си сам, и не искаш да си с никого, и накратко си толкова потресаващо жалка картинка, че просто се хвърляш под трамвая и.. той пука гума на 2 метра от теб! не съм и предполагал, че приемането на факта, че ще си умреш дърт, сам и грозен, е толкова трудна задача, ебаси.