след 15 часа сън не искам да се пусна от дървото, захапала съм клона като някой изперкал питбул и вися на него, а цветният сок се стъча по зъбите ми направо в гърлото...
толкова много истории.
събуждам се в свят, огромен, шумен, фокусиран, мокър, трещящ... някой разкопава малката ни уличка, защо?! питам се и замаяно купувам сирене и кафе.