Едно дете ще се влюби в мен, защото ми е интересно докато го слушам да ми разказва за торсионни полета, за първите цивилизации, за величието на българите и връзката им с Месопотамия. Все неща, в които не вярвам, но не значи, че не съществуват. И не значи също, че не слушам с интерес и че не разсъждавам причинно-следствено. Днес някак си съвсем искрено и естествено му казах, че е страхотен и той щеше да умре от притеснение. Изчерви се безумно. А защо, нали това е позитивност.
Мъжете се влюбват в жени, които им се усмихват. Това е тайната. Ако един мъж те кара да се усмихваш е твой завинаги.
Не знам дали е грях, дано не е. Не го правя с лошо, просто искам да му покажа колко е прекрасен света, колко е шастлив живота и да сръбна малко от неговото щастие. Това ми е пътя, все това. Сигурно ''щото е пролет. Вече. Само не искам болка. Нито негова, нито моя. Просто искам да сме приятели, още от сега. Женски простотии още от началото.
И му вярвам. Нищо, че всички останали го мислят за смахнат и асоциален.
А винаги е готино, когато мацката в офиса и на твоя страна ;)
Харесвам го защото е умен, защото разсъждава различно и е достатъчно смел да го прави, и да споделя. Дори с такъв нетактик като мен.