(&

и пак дните неясни и мястото е голямо навсякъде[сякаш само за мен] рояк улици, хора, момичетата пчелички, пресичащи и такива зебри, че свят да ти се завие...мнoгoлика тълпа както казват. изведнъж всичко се забави, возя се в тролеи..."спокойно граждани, няма за къде да бързате" сякаш пеят дългите жици релси жици жици релси рееелсии! и едно обаждане и спокойствие ме облива ... и ексзалтация! поради срещата с оня, който вечно се смее, но е по-добре когато сте само двама да плачете. хм. миро, буса...в главата му цял концерт иска да ми го подари в о`6ипка.... "добре, но не мога." мразя да казвам така, а аз накрая все така трябва да казвам. и миро прави онази тъжна физиономия, подава ръце, в които спокойно да се прегърнеш и накрая остава там някъде...човекът зад прозореца, когото ще запомня. всичко потъна в дим.