И отново беше вечер...не съм пък малък...Не съм...Дори съм много висок.Гледах филм за едни момчета с едни кънки/щото и аз карам/-искам да мога като тях....На-на-на бит пирон-още не мога.НО някога ще мога...
Цветето до стола ми се клати в такта,тонколката милата го бута напред и то се движи.."намали е никии",на...не съм намалил...Искам да си слушам...
Искам и аз да мога да казвам на мама и тате какво да правят...Искам и аз да мога да си казвам какво да правя,когато има 2 мнения...Искам да мога да се контролирам,в някой моменти когато теб те няма-стават грешки...ям развален чипс и други развалени работи върша...
И когато и да бъде пак ще ям боровец горе нависокото,сам жънеики изгледа-така сам както не блести нито една звезда...падна...ми бутилката с вода и звездата падна..Сама...
аз не съм паднал..на..не съм!!!...На години колкото теб не съм!!!
На разтояние от теб съм!!!
Искам да кажа,до теб съм...и да бъда и не само да казвам...
пак оставям...
подпис:влияние от многото вафли..и ескимота