живота си е труден и без онези от противоположния пол пък с тях става вече прекалено... да знам звуча като второкласничка ама пък какво като така се чувствам. той ме обърква, той ме зашеметява, когато ме погледне той ме кара да се чувствам единствена и неповторима .... но пък не ме гледа много често и затова няма шанс да се почувствам прекалено неповторима и да се "разваля" :) той ръководи моя живот... а дори не го знае. не знае как го наблюдавам, не знае как ревнувам от всеки човек с когото той си говори, защото този човек получава нещо, на което аз нямам право - Неговото внимание, Неговата усмивка... въпроса е има ли живот и след като си направил Грешка.... грешка с голямо Г защото е наистина голяма и гадна... ама пък всеки има правото да му бъде простено нали... тогава защо още съм на електрическия стол??? ехх :(