Малко човече във влака. Спи в ръцете ми като детенце. Отпусната на мен. Кондуктора влиза. Махвам му. Усмихва се. Разбира. Изчезва без думи. Ще се върне. Още тъмно. Четири часа път. Светлинки. Шалче. Извива се през прозореца. Ще сътвори прасковена сутрин. После. Сега спи, мъниче. Няма да сънуваш дори пясъчни замъци. Няма да сънуваш мен. Стига. Сега е истинско. Спокойствие. Вдишвайки нощта. Теб. Стоплена в мен. Спираме. Остани. Още е рано. Пътниците подминават полупразното купе. Продължаваме. Някога ще тичаме ли срещу светлината на вълните? Лошо време. Красиво време. Знам какво сънуваш. Пианото си. Излъчваш музика. Прегръщам те по-силно. Да не измръзнат разкошните ръце. Допирам устни до косите ти. Оставам в теб. Никога няма да пристигнем. Няма да има замъци над вълните. Ще има само теб.