..

липсва. ахамз. няма такова. на никого нямам доверие. на никого. колко жалко нали. никой ми няма доверие. каква загуба. чувствам се глупав. и празен. и сълзлив. и заразен (заразяващ). и излъган. и лъжещ. и прецакан. и пререден. и пререден. и пререден. и пререден. (4 пъти). и самотен. и неможещдаостаненасамесъссебесидоризапетминутииследтовадазапазиостатъкаотразсъдъкасицял. разсъдък ли? хм. и неспособен. и слаб. и разхвърлян. и депресиран. и уплашен. и дрогиран. и пиян. и сляп. и глух. и нефукциониращ. и неядящ (според други). и недодялан. и пропилян. и оправдаващ се. и неблагодарен. и егоист. и неегоист. (и двете в лошите им качества, а не в добрите). и опънат до скъсване. и отпуснат до разпадане. и немислещ. и умиращ. неживеещ. fading away. и напоследък и пушещ. и изгарящ. и вледеняващ. и груб. неуместно груб. ненужно груб. и ненужен, нетрябващ никому за нищо. чувствам се като натрошено шише от евтина бира. на зелени и кафеви парчета, със късчета от етикет с написано прилежно съдържание и процент [съжалявам, не се чете, но се предполага че се има впредвид ''жив'']. мда.. явно вече каквото е имало се изляло и изпарило.. и от съдържанието ми, и от процента ми на ''живост''. всичко което ми е останало май е ''вялост'' и ''тъжност''. чувствам.. хм.. забравих си мисълта. предполагам нищо не чувствам и аз вече. усещам се като въпросната евтина бира - изконсумиран и вспоследствие изпикан. но като се замисля по-реалистичен е случая с разбитото шише. а дори няма кой да ме измете и да ме остави при останалите боклуци и там да си гния при.. боклуците. и си стоя на слънце, и гния, и съхна, и всеки ме подридва в различни посоки, и ме разпиляват, все по-далече всяко парченце едно от друго. а аз.. аз останах само върху едно единствено малко парченце. мръсно и окаляно. едно малко, съвсем дребно стъкълце. и все пак достатъчно голямо за да мога да си прережа вените с него. и като го направя след това в ада (щото такива като мен ако отиваха в рая щеше да е мнооооого.. хм.. иронично предполагам.. ако има такова нещо като ад или рай въобще) ще мога да кажа ''..и ето, никой не плака за мен, добре че си тръгнах''. защото е така. ако утре умра на никой няма да му пука. предполагам така е най-добре, щом на никой не му пука значи никой не може да бъде наранен по никакъв начин (от мен). което донякъде е утеха. предполагам. but who the hell needs transparent consolation? дори не знам от какво имам нужда. първо на първо от чаша вино. дъжд. цигара. и да се нарева на спокойствие. защото в дъжда.. никой не вижда сълзите.. не че и без това някой ги вижда де, ама все пак за всеки случай. мамка му как ми се реве. в смисъл не че ми се е приревало, ама просто ей тъй, като занятие, да седна и да рева. да плача.. и след още една безсънна нощ отново да си измия лицето със студена вода и да отида отново да ме подридват и да ме счупват на парченца. някъде бях прочел нещо. не помня къде, не помня на кой, не помня по какъв случай. но да кажа просто, да отдам кредит, както казва Браян, защото иначе ще ми пише двойка за plagiarism. мдам. .. тишина. чувам часовника. отмерва времето. чупя го. .. тишина. чувам сърцето си. отмерва времето .. .. .. .. .. .. .. p.s. обичам те p.p.s. въпреки че сам мога да счупя часовника мога да ти благодаря за останалото. просто го правиш така, периодично и профилактично.. за да свикна предполагам. не съм свикнал от четирите пъти, но пък има толкова много време още, почти цял живот, както казваш сама. ще свикна сигурно. hope so. forgotten hopes. p.p.p.s. .. (знак за мълчание) p.p.p.p.s. ..