сега изглежда толкова кратко, но всъщност имаше дупки в душите и къщите, кратери по странични лица и манекени и оня момент, когато седях на един парапет 200 метра над албанския квартал, точно в един на обед ходжите запяха всеки своята си истерична молитва от осем страни и всичко се смеси и плаках без да знам защо, гламно от пренасищане с информация и умора, а също и макс ернст в музея, покривът е стъклен и капки вчерашен дъжд се плъзват надолу в пълната тишина 5 минути преди затварянето. после ходжите запяват, значи да излизам, сядам на ръбчето на крепостта а гардовете ме гледад как плача през стените, които също са стъклени. единственият безветрен ден в скопие
клатя се като аутистче. защо ме хвърлихте в тея филми сега. клатя се като аутистче, а оная сутрин ходжите пак пееха, кълбо на пред кълбо на зад пет сутринта росна поляна росни росни и после. колко иронично един роман провален, заради една счупена тоалетна чивния. абсурдно асурдно. а макетата колко се смяха като им казах че това на български е "тоалетна чиния".
и той е дошъл и е чакал, а сфера като никога е била празна и тъмна, защото един нелегален клуб не може да работи без кенеф, майната му, и се оказваме у някакъв трайко с кратери.
а пък на фейтлес притисната в някакво менгеме не се обръщах да проверя кой ми пише с пръсти по гърба. някакъв съвсем непознат човек...
обувките ми са без подметки , реката е тъмна, тъжен стоп на връщане, ще смилам думите, на някой дето си сложи възглавница на главата и каза, че го нямало.
защо всичко това след като завършекът вече беше ясен.
татара патара значи нещо средно между и така нататък и всичко което се случва
каза блаже