Хубаво ми беше като не те обичах. Не ме интересуваше дали ще ме отхвърлиш, ама никак... Харесваше ми да използам всичко в тебе за себе си, без да ти давам каквото и да е.
Тогава май ме мъчеше нещо друго, но вече съм забравила. Щом е до тебе, забравям....и сега ме е стиснало някъде вътре болно, сърдито, неудовлетворено...
трябва ми, не разбираш ли, но няма да ти го кажа... трудно си говорим.. а ми омръзна да казвам на другите това, което искам да ти кажа на тебе...
ще си мълча, ще си обеля ябълка, ще се разходя....след четири години заедно защо още се вълнувам толкова? влюбвам се, разлюбвам се и все си в главната роля... много ще ти е приятно да го чуеш, но и това няма да ти кажа... какво пък, не съм такъв човек, но ще стана... научих се и с тебе да си слагам щастливата маска.не че има какво толкова да съм нещастна, просто ми е болно че съм отхвърлена.