благодаря за шанса за писане...!!!
така...там бях и без нея...В началото не беше лошо..но после усетих липсата ..като видях хора който бяха или ми напомняха на нас!!!...тя трябваше да е там...до мен..да и гледам усмивката и как се забавлява,защото не мога без това!!!Не мога без усмивката и!!!
хаРесва ми,това е просто...и днес и вчера не и го казах...защо...щях да я зарадвам...много...Защо понякога ни е страх да говорим или не знам...какво е...Или само аз съм така...Но тя да знае...че не я мразя...хехе..."дали ше ми повярваш ако ти кажа че не те мразя...а те обичам"
това преди ко казвам на нея..шегувах се...!!!..и тя се шегуваше или поне така ми се искаше като ми казваше,че вярва че я мразя..там в мен ми се искаше да не е така...и си мисля че не беше...!!!
писах за камиона...ИСКАМ ТЯ ДА Е МОЯ КАМИОН...не искам никакъв камион да ме блъска вече или да обикаля...Искам само тя да е около мен,дори и само да обикаля в главата ми...дори само да има нещо което да ми напомня на нея...!!!
Осъзнах че не мога инак...