така и не научих целия текст, както впрочем нищо което харесвам - не обичам задълбаването - обаче страшно много ми се пееше в онзи трамвай тогава и сега изскочи самочко в непомня вече какъв неподходящ момент... някоъде покрай маришкото свечеряване и дременето върхи стари дърбови пънове... рядко съм се чувствала толкова в себе си и толкова примирена с липсата като тази песен като сега...