получих някакъв знак, че всичко може и да се оправи...а през това време, в което се чудех дали нещата ще се оправят, аз дигнах малко level и се поопитах да се поизшлайфам, че да не бъда такъв бодил...и това поопитване се оказва не просто опит, а факт...вече мисля че се чувствам добре...а това не е за пренебрегване...искам само да има някой до мен, някой, в който да виждам частите, които на мен ми липсват, в излишък при него...но това като се позамисля не е толкова задължително...важното е да има някой приятел във всеки един момент, когато се почувствам сам...мисля че от това се нуждаят всички...нали не е много?! щото, ако е много...не знам как ще си го заслужа всичко, което искам...пак ще има - "ако искаш нещо - бори се за да го притежаваш" и т.н. ... все с клишета от тоя сорт ... не знам защо, ама много ме дразнят...имаш ли някакъв проблем, купи си няква такава книжчица и прочети какво трябва да направиш за да ти се подреди живота...поне до края на тази седмица...за другата ще трябва да четеш наново...и като мине някоя друга година ти ще си такъв комплексар/депресар, че може даже да имаш опит да напишеш по-нова версия на тази книжка...а всъщност и проблемите, и караниците, и муцуните, и всичко, което на тази възраст ни оказва влияние...те са хубаво нещо...както и живота...с малката разлика, че той е доста по-хубав!