еми такъв съм...понякога и ...не защото го правя нарочно,а защото понякога се изнервям за малките неща...беат...пут да беат гоуз...
И не мисля че е нещо лошо все пак...
остави ми да се нарисувам..като се гледам наопаки в огледалото което има чупка и разширява образа до ..недопустима миниятурност...
остави ме да ...да се побъркам когато огледалото....ми казва че си зад мен ,а щом се обърна виждам само друго огледало което казва същото...и така..се връткам...
остави ме да не бъда сам...това не ме оставяй,защото точно сега най-малко иам нужда от това...от 4 огледала затворени в квадрат и аз вътре....
нямам нужда...
остави ме...но бъди ...остави ме...но бъди...не ме оставяй...
Три чувала...със зърно и нито един не е моят...