сякаш плувам в топъл восък
пярещ лекичко и приятно
когато изляза езерото стичащи се пламъчета ще се свие около мен
тогава не искам вече да танцувам
не искам да си счупена
моята любима кукла-фея
остани топла по мен
черупчица
остани навсякъде около мен
алергична към пухчета, ами да!
друго не съм и очаквала
няма да пожелая
"защо точно пък пухчета? "
"защото ми е крайно глупаво и безсмислено."
моята любима кукла-фея ще се свие около мен
тогава не искам вече да вървя
"халили"...
губя последните секунди с нея
за да я докосна едва, само веднъж
да й кажа "пази се"
губя последните секунди себе си
но няма да пожелая иначе
дори няма да запомни
дори няма да открие докосването
черупчица
в това ли се превръщам?!
всичко е част от нея.
a complete mess; my empty spaces