И младостта ще си отиде като детството.
Ще се затвори тихо, образно врата.
Без шум параден простичко и делнично
ще осъзная, че съм вече в старостта.
Ще пожелая да прибавя нови спомени
във откъса наречен с име “Младост”,
но той ще се окаже вече минало,
а новите ще бъдат с надпис – “Старост”.
Там на брега при двата надписа
наивно ще почувствам, както в детството,
че може и да се завърна някога.
Мечта безмислена и безпоследствена.