ПОНЯКОГА Е ПО-ДОБРЕ
Понякога е по-добре да си оставиш
една недообичана мечта,
един прекъснат, но вълнувал спомен
за самолетен двор и стари стъпала.
Да си останеш тъй недоучудена,
недоизпила интереса вкусен,
безбройните въпросчета събудила
в дъждовни капки сред деня намусен.
Да си останеш жадна, само вкусила,
от тайнствата докосвани във дните,
на близки хора, на души отминали,
събрали прах в забрава по ъглите...
Така ще можеш пак да се завръщаш
пулсираща и песенно-уханна
във спомена за духовата къща,
във тръпките от детството ти ранно.