щеше ми се да напиша нещо мъдро, а не мога..
милсите изпреварват съзнанието, а после остават няъде назад
гонитба.
лутам се в безмерното пространство, търсейки някакъв смисъл, който маи все ми се изплъзва
търся нещото, което все не откривам ..
а поне да знаех какво е..
и животът става все по-объркан и по-объркан
и аз все повече се чувствам изгубена .
остава ми надеждата да се открия, да намеря мястото си .
неразрешима загадка стои пред мен, но може би това е интересното..
обикалям маргинално, а се опитвам да стигна центъра..
а може би вече съм била там и дори не съм разбрала..
дали някой знае или всичко е маска от страх от слабост?!
е, животът си тече и аз трябва да продължавам да бягам с него , макар че доста за дълго се бях спряла..
Успех!