Черна стая
Черна вода
мястото, където с радост се напивам...до болка.
не помня, не виждах...бях първа за себе си
и бях единствена, пак там - в дълбочина...
едни биха нарекли цялото ми съществуване парад на разврата...
а то всъщност е събиране на разпаднали се частици.
тъмнината попи болката, която се вози в съня...
те пътуват през мен... и се връщат хиляди пъти.
само аз не навестявам заради задължение който и да е.
който и да ме обича.
ще опипам тялото си някой ден.
и то потънало в белези само ще е белег по тялото на света.
за да оставя мене след себе си....