***

Ще видиш ли в простора силни птици политнали на синьото небе? Понесени от вятъра, лъчисти, пред бурята с огрени гърбове. А там към хоризонта в плътно сиво прорязан от безгрижна синева, да видиш слънцето как се завива във облачета бяла чистота. Без дъх ще изкачиш ли зид от камъни да видиш в другата пол''вина на небето как облаци разкъсани, прорязани променят светлината над градчето. А ти захласната докато гледаш в червено яке пролетни приумици аз да погледам как ми светиш във слънчеви лъчи на хълм без улици.