Отворило се е небето, ей така, като спукана тенджера и шурти. Все едно някой е махнал керемида от покрива (вярно, че от силния вятър преди няколко дни ни поизпадаха керемидите на къщата, но това е друго). И чудно! Защото няма кран, няма тръбичка, не е чешма, а тече, извира - вода. Чак ми става смешно като си помисля - как само мокри въздуха този дъжд!
Излизам на калдъръмената пътечка, където все грее слънце, а ставам мокра. Хи-хи! Дали и атмосферата в стаята ми няма да й щукне да стане такава мокра изведнъж. Ще има да се плъзгам и га шляпам боса по мокрия под...