в мъглите
смеят се деца
и тънки се чернеят над лицата им
оръфани от гарвани дървета
разплискан
синя светлина
превръщам в твоя дим тютюнев
желан и жив да ме приемеш
в едва
докосната
следа
четвърти ден подред
вали и аз не съм изгубен
напротив, пълен с чудеса
щастлив съм като некроман
и някак
мъничко
учуден
пред твоята поройна
самота
из нагло пукащи минути
ухилен
ще танцуваш ли, чудно мокра?
хайде. обещавам.
и няма
да спра
да валя
дълго после тихо
ръмжало заспивало
небето в дланите й.