***
Преди време Ру беше изредила по какво се познава, че остаряваш. Към нейния списък прибавям ‘цинизъм’, във всичките му вариации.
***
Отдавна не съм писал, и много чай изпих оттогава; чист, с мед, със захар все с надеждата да ми помогне да избистря блатото в главата ми. И почти беше станало.
Сега се чувствам като затворен в малка стая с бели стени. Стените непрекъснато се приближават и не знам кое ме плаши повече това че стените скоро ще ме смачкат или че въздухът ми свършва. Не че нещо животът ми се скофтил повече от обикновенно напоследък, даже е по-хубав, просто ми изгърмяха бушоните. И искам да съм сам. Не самотен. Просто сам, за да мога да отделя малко време на себе си, да си презаредя емоционалните батерийки и да се върна към нормалното си аз. Явно много бързо се износвам, когато ми се наложи да правя неща, които не са ми приятни, и в които не виждам никакъв смисъл. Ми избор нямам, кофффтиии. И тук лошото е, че всъщност не мога да намеря времето за себе си тъй като имам да правя куп други неща.. ура. Пък така и не намерих как да остана сам, винаги има някой около мен.
***
имало едно време.......
......................................и три дена яли пили и се веселили.
***
изпускам си нервите, за дреболии, което не е хубаво, аз съм спокоен човек.