и така вчера заминах и днес съм пак вкъщи, по пътя натам валеше дъжд, много дъжд, прекрасен дъжд; а после ми се спеше ужасно много и след това wow! колко много красиви момичета с рокли с гол гръб (повечето), които като че ли само за тази вечер са станали жени, а вятърът духа ли духа, а кавалерите им се усмихват тържествено и са костюмирани и им е малко нелепо, но знаят, че съвсем съвсем скоро жегата от алкохола вътре в тях ще ги накара да разхлабят вратовръзките, а някъде през нощта, когато се изнасят, ще трябва да си ги търсят по пода или на закачалките. защо са толкова радостни тези хора, не знаят ли, че сега почва живота, а може би пък точно за това, не знам, но е някакси стоплящо да видиш толкова много усмихнати 19-годишни лица. а после - ставане в 4.30 сутринта, наистина е прекрасно и тъмно, и все още около 2 градуса и 2 часа с влак, Ремарк и щъркели, и боже, колко е хубава софия, когато се връщаш в нея; и кучето маха с опашка и лае тържествено и излиза на терасата, за да обяви на целия свят, че най-сетне не е само. и аз искам да не съм сам.