защо толкова се страхувам да не хлътна отново? защо се опитвам да си изградя един точно определен и строг начин на поведение към теб? няма значение коя си ти...днес си една, след време ще си друга, но винаги ще те има теб, някъде там...и Вече съм сигурен, че не е фалшиво, че просто не се занасям, а че имам едни такива по-хубави и истински чувства...дали от времето? сигурно то това ще е...ама...като се замисля няма значение от какво е, просто е така и точка...в крайна сметка аз си мисля че това, което си ми е отвътре е хубаво и че е трябвало да бъде такова...и че е трябвало да се случи, щом се е случило...не съжалявам за това, защото в крайна сметка ние сме си такива каквито сме и го доказахме за пореден път...само дано не сгафим в нещо...аз мисля че няма, ама...все пак ще се постарая да бъда максимално съобразителен...щот тъй трябва!