-Спри да си играеш на човек.
защо принцът-муха пожертва
немощните си найлонови криле
и
за чия
божия принцеса
пожела да забрави любимото си стъкло,
в което така обичаше да се
блъска,
че един ден го превърна в смисъл
на животеца си?
заради една пленителна
игра на цветовете
в канцеларско кошче за боклук.
Но той знаеше!
че не е достатъчно
да бъдеш малък
-Спри да си играеш на човек.
Да, мила, аз съм муха.
и представи си
колко дълго съм се заблуждавала!
да знаеш да летиш,
а никъде да не можеш да отидеш.
да-да-да-да.
every moove is a miracle
роден съм в канцеларско кошче
отгледан съм сред хора
и те дори не подозираха
найлоновите ми криле,
прилични на разпнати пазарски торбички.
един ден дори казах
на собствената си майка
аз съм муха
и цял живот ще се блъскам
без да мога да разбера
защо на крачка близо е толкова далече
без да мога да проумея стъклото
пред себе си
безкрайни удари и пак
въодушевено засилване към нещо оттаък
безкрайни удари и пак
въодушевено засилване към навън
смисълът ми е да премина
но какво е това?!
какво ме спира?
защо не мога?!
-Ти винаги си бил муха, нали. Спри да си играеш на жена.
всяка частичка от теб
от стъклото
да изследвам
едно проходче само
едничко!
да открия.
но не! не може! не! туп. туп. хм. туп!
остава ти светлината и еуфорията секунди преди сбъсъка