върнах се назад във времето. и се погледнах отстрани. разбрах, колко глупава съм била. и пак бях научила. много. музиката ме хипнотизира по нов начин. плувам в необятно море от звуци, които до сега слухът ми не е бил способен да долавявя. и това с цената на нарушена комуникация. напипах в тъмното свободата си. винаги съм я имала, а чак сега я намерих. нищо не исках. а и нищо не получих в замяна. само думи, а те вече се отронват от страниците ми. и отново настана самота. един любим човек ме попита някога, как човек може да си е самодостатъчен. не зная. мисля, че това означава да бъде свободен. да принадлежи на света и той на него. “едно дете с крила”, което ще продължи да бяга..
“’cause I still haven’t found, what I’m looking for..”
толкова..