~ 1970 ~

петъци и пантофи...

mondayJun 4, 2004
мразя се когато на фона на всички сериозни и правилни и хубави неща, които би трябвало да се позадържат в ума ми, цъфне нещо подобно. Хъд кръстоса крака и се облегна. Всъщност процесът беше дълъг и приличаше по-скоро на някакъв сложен вид сплитане на нишки една през друга. Демократичното разпределяне на петдесет от крайниците му като ръце съвсем не улесняваше нещата, оставаха още толкова. След продължително наместване и няколко леко навехнати колена, "кралят" успя да се съсредоточи и най-после забеляза посетителите си. Те пък от своя страна имаха време да позяпат внушителната му колекция от маратонки. Мъничките им хитинени челюсти висяха апатично. - Е? -възкликна Хъд, потропвайки нетърпеливо с 25 по три пръста върху облегалката на трона си. - Ъ-ъ... Докато те надълго и нашироко му обясняваха поредния заплетен случай на гражданско правосъдие, който само той, кралят, можел уж да разреши, Хъд кротко се беше отнесъл в друга реалност и се чудеше защо, в името на сторъкия бог Чига-Чига, винаги му подаряваха ръкавици и чорапи за Коледа. Защо никой, никога не се сети за ролкови кънки, например? Той си представи усмихнат как се носи безгрижно на четиристотин малки колелца из тунелите на подземното си кралство. - Е, ваше многобройно величество, какво да правим с този престъпник? - Хм?! О. Ами.... -осени го внезапна изобретателност- Вържете чорапите му на въже и го обесете с тях! - А! Но не е ли малко жестоко.... - Как? Нима ми противоречите?! - Но той не ги е прал от месеци! Ще загубим половината си екзекутори! Кралят обаче вече бе загубил интерес и кротичко дремеше в трона си. Стражите се оттеглиха, клатейки глави отчаяно. Антенките им светеха в омърлушено синьо. "Гадни типове са това, мухите... трябва да им обявим война", мислеше си Хъд. "И... да отскубнем крилцата нс всички военнопленници после." Стана, изми старателно всяко от крачетата си, както го бе учила навремето старата му майка Мили (съкратено от Милиножка) и след час успя да си легне, нахлузвайки с облекчение едничката си нощна шапчица с мисълта "можеше и по-зле да е".