Из дневникът на едно невидимо момиче,невидимо,защото аз не я виждам,тя е някаде тук,но се крие,но не виждам и момче,сигурно и то е объркано като нея,дори не зная в кои род да говоря за себе си,а ако не го направя сега,после може и да е късно.
Вчера излязох с нея.Не я харесвам,тя е от женски пол.Жените понякога ме плашат.Но ме учат на много неща.Бяхме в тях и глегахме филм,на които дори не му помня името,а тя се заливаше през цялото време от смях.Сигурно филма и е харесал.А аз бях зает през цялото време да я наблюдавам.По едно време се приближи толкова близо до мен,че започнах да душа из въздуха като животно,толкова силно се усещаха феромоните и.Гледах я,тя зяпаше екрана,но вече не се хилеше.Знам че я възбудих,очите и заблестяха и ме докосна леко с по ръката.Като видя че не реагирам като че ли малко се разочарова,но го направи така,че да не си личи.Филма свърши.Отидохме в стаята и.Аз поисках кафе.И когато тя изчезна в кухнята използвах възможността и отворих гардероба и.Беше въпрос на бърза техника да открия това което търсех-а и то бързо привлече погледа ми-виненочервеният и корсет,подарък от някакво неино гадже от Германия,които тази кучка така и не го облече,малък и бил,пристягал я като в менгеме,не можела да диша с него.Хвърлих го в раницата си и вълна на облекчение ме заля.Представих си слабата си унисекс фигура пристегната в корсета и за малко да полудея от кеф по собственото си аз,но тя се появи и естествено развали всичко.Залепи се на огледалото и започна да ми дава съвети за гримиране.Та тя дори една очна линия не може да си сложи,та камо ли да дава съвети.Но нали е лигла,какво друго да очаквам от нея.Понякога съм забелязвал как ме гледа,като чели съм и конкуренция.На един купон ми се нацупи,защото този с които смяташе да се сваля си падна по мен и я заряза.Сърдеше ми се,но като видя че не му обръщам внимание и се успокои.Аз мисля да си ходя,и казах,грабнах раницата си и излетях.Корсетът беше в мен,по дяволите половете,може днес да съм момчето в корсет,а утре момичето-кукла.И в двата варианта си прекарвам добре.
Правиха ми тест за определяне на половете.Казаха ми че съм андрожин.Лице,което не се чувства нито от женски,нито от мъжки пол;или пък се чувства и двата едновременно.За мен се отнася първото,така чувствам.Много съм далече от трансексуалност.На моменти съм много объркана,и понякога не спирам да мисля с дни за половата си принадлежност.И да си задавам неизбежния въпрос защо всички не сме еднополови/или безполови,и има ли и други андрожини,без значение каква им е сексуалната ориентация и полът по рождение.Пансексуална съм.Полът ми е женски и се гордея с него,много си го обичам,обичам кукленското си тяло.А джендъра ми-тои трябва да се намира някъде между половете.