И така се връщам аз пак към своята страст. Една страст, която се крие, мъждука някъде, у някоя. Една свойческа страст достойна за себеотражение. Мразя да пиша грозно -сега така правя. Дали обаче ще успея да го преодолея? Рекуперацията ще бъде ли ефективна? Хм, даже и аз не зная. Гневете се, ядливи, завистливи мижитурки! Аз се върнах триумфално - за да пиша. Приемам персонални атаки и дуелове: все пак имам какво и кого да браня, имам цел и самоцел. Единственото, с което не се гордея е, че нямам отвърден режим и фиксирано свободно време. Но имам себе си и НЕЯ - един утотичен образ на съвършената жена. Тя съществува и е близо до мен -ДРЪН, ДРЪН. Не ми пука вече в тая любов! Каквото ще да става. Искам само преднина за нещо, което още не съм приоретизирал. Винаги се каня да си преобърна живота- за да е по-смислен и пълноценен. Вече стигнах твърде далече, не мога да се върна. Само ТЯ може да ме върне! Само тази утопична съвършеност. Да бъде.