Мостовете са празни,лелеещи тихи стъпки или бясно профучаване на поредната автомобилна горила,носеща белега на прогресивния гений.
Мостовете се люлеят.Само аз танцувам върху олющената им,препечена повърхност с керемидени отенъци.Танц,който ти подарявам заедно с всичките мостове на света!
Докато плъзгам изтръпналите ми,боси пръсти по ръждивата ламарина,затварям очи и си мисля...колко искам да не идваш винаги така,като призрачно отражение,сенко-видение,облъхнато от гъста,синя мъглявина,просто танцувай-без очи,без мисли и предразсъдъци,просто ме следвай в деменционния ритъм на едно болно сърце.
Знам,че си твърде прекрасен,за да възспра реката в главата си,
не би могъл да ме виниш!?Знаеш,че думите са просто празни бонбонени обвивки-никаква следа от настръхващите миражи.
Бера цветя.Предимно сини,за да ми приличат на теб,да,не се смей!Какво?Луда съм?!Да,май има нещо такова,но да знаеш,че търся отговорни!!!
Ти си в мен винаги,нямам нужда да ми го напомняш;като отрова-задушава ме,отравя ме бавно в екзалтиран,райски екстаз,направо ми се разплува съзнанието,разпада се мигновено на малки късчета сънни пъзелчета,оцветени в синьо.В ТВОЕТО синьо!Тананикам си.Танцувай с мен,ела,ела,не смей да ме поглеждаш!Усещам артериалния ти ритъм в слепоочието до устните ми и оня наодеклонен мирис на цветчета по кожата.Струваш ми се съвсем реален,а си толкова миражен,почти празен...картина в бяло.Бяло в белотата.Неразграничимо.Нелогично.
Събирам цялата вселена в едните ти очи,не,в цялата ти душа!Ела,танцувай с мен,за да я изтръгна или поне надраскам с малките ми,детински апликацийки,в тях си просто Скорпион.Опасен.Опасно красив.Опасно син.Опасно опасен.