Има една пантера в квартала,лъскавината на дебелата й кожа се откроява сред снопове лъчи и шум,жилите бавно и отмерено пулсират,ритъмът се влива в очите й-жълтеникави смокове с черни тресчици в ириса,самоуверено и хладно скицират действителността.Острите резци едва се подават под блестящата,мека муцунка,готови да се впият в мекото тяло на жертва.Тя дебне.Привидното й спокойствие смущава два пъти повече от зъбещото се псе на улицата.Несравнима грация,някак упоително хищническа,примамваща...От гъвкавото й,здраво тяло лъха на смърт,греховна красота...несравнимо!Жертвите не бягат,дори ми се струва,че я подканват...брутално нали?Разхожда се величествено със странно изработен непукизъм,мисля,че й е все едно...луд меланж от чувство на страх и наслада те залива при вида на острите,дъговидно извити нокти,скрити между тънките гънки на лапичките й...Има и едно крайно и все пак едва доловимо,детинско ухание в незрелостта на красотата й,но не и в свирепя глад,пулсиращ в зениците,размиващи се в мисълта за кръв.Брутално убийство.Разкъсана плът.Болка...Хищник!-Безразлично ще отбележа,а сякаш ей сега ще замърка под нежна,галеща милувка...