.....

Да умреш!-Какво? -Не,не просто да умреш в някакъв физически замисъл на хумуса-А какво? -Да умреш истински без никакъв замисъл-А някакъв? -Някакъв?Невъзможно!-Защо пък никакъв?! -Невъзможно!! Да умреш с дихание в нежните,алвеолни мехурчета, а всъщност да не дишаш-Как? -Чисто и просто не съзнаваш-Нима?! -Още по-лошо е да умреш без вдъхновено мигновение-Защо пък? -Животът не е вече картина,и рисунка не е, даже като ония,които драсках избирателно в детството.Безформени,но искрени-Ми тогава? -Елементарни,добавям!-Безсмислено? -Съвсем! Чудно е как виждаш смъртта?-Нищо. -Нищо?-Съвсем!:))) -Тогава има смисъл?-Да,абсолютно! Особено,когато се питаш животът или Тя? Смъртта естествено.Но не падаш,а вървиш. Съвсем със замисъл.И не физически. Направо вдъхновен-Чудничко!:))