ЗАЛАТА Е ВЛАЖНА И ТЪМНА
Седя на лекция в университета. Залата е влажна и тъмна. Малко сме, десет човека, понеже вече е вторият семестър и много хора не идват. Навън е вече топло, дърветата са зелени, на двора разни хора пият бира, говорят си. Някои са вече раголени, идва сексуалният сезон. Сексуалният сезон не се състои толкова в секс, колкото в усещането за секс. Сексът витае във въздуха и на тях им е приятно да го вдишват с поредната дръпка.
Преподавателката ни е към петдесетгодишна. Сложила си е лъскави дънки, леко просташки, всъщност не леко. Има голямо деколте. В паузата чете "Ние жените". Изрусена е, слага си грим. Кожата й е вече сбръчкана. Прави диети, защото веднъж я чух в коридора как си говори за това с една друга преподавателка. Последната й каза: "Сладка си!". Преподавателката ни прилича на стара пушачка и пийваща си. Тя наистина пуши по две цигари на пауза и по някой път прекъсва лекцията, защото много й се пушело. Май я друса критическата - разведена е и си мечтае за любовник. Наистина е сладка.
На мен ми е гадно. Доста гадно. Чувствам се като ученик в някакъв интернат. Сякаш по цял ден залягам над уроците, ходя в библиотеката и поглеждам към зелените дървета през прозореца, докато прелиствам страницата. И тайно от всички си имам личен живот, мои си мисли, мои си разрушителни мисли, които никак не биха се харесали на преподавателката, нито на продавачката на банички. Нито на колегите ми.
Тя ме заряза. Единственото момиче, което обичах. Единственото, към което се почувствах привързан. За което преодолях апатията си. Много скоро си намери друг. Всичко станало почти случайно. Не си разменили почти дума през трите дни, в които били на една вила. И после се наложило да пътуват заедно на стоп. По пътя си говорили, после в София се разцелували, накрая се прибрали. Той бил свенлив, нежен и умен. В последствие разбрах, че имал добра работа и собствен апартамент.
Моето момиче не беше съвсем добре, когато беше с мен. Понеже не спяхме зедно. Аз не мога. Искам да го отложа, моментът никога не ми се вижда добър за това. Или пък ми се вижда много банално. Или пък ме е страх че няма да мога. Или пък не ми се занимава. Или пък просто ме е яд на всичко и не мога да бъда нежен. Ако спя с нея, ще стана от леглото точно по средата и ще изляза на балкона да пуша и да псувам.
И после ще се чувствам като изхвърлена мида. Това е като при М. Дюра - боата яде мишките и е здрава и красива. Шефката на интерната мирише на плесенясало старомоминско бельо, мирише на смърт и разложение. Самият морал понякога прилича на оправдание на разложението. Тя веднъж каза, че едно врме си мечтаела да стане проститутка.
А когато е с него, всичко е наред. Има живот и сила. Хубаво е да чувстваш уют и здрава почва под краката си. Да усещаш топлината на слънцето, да виждаш красота в тялото си, да общуваш нормално с хората, да си оптимист. Да си чист и здрав. Прекрасно е когато се събудиш сутрин да си мислиш за хубавите неща, които ти предстоят, а не как да стигнеш до умивалника.
Хубаво е да се облегнеш на рамото на някой човек, който те харесва. Чувстваш се красив. И започваш да обичаш другите. И щом ги обичаш, ставаш невинен, пречистваш се. И си щастлив.
Какво хубаво има в моето мръсно безплодно легло? В моите мухлясали бирени пейки, в моите отровни дискове и книги? Мога ли да виня някого, че избира живота в реалността? Нужно ли е да измислям цяла доктрина, за да оправдая своята сбърканост?
Но никой не може да ми забрани да ходя по несъществуващите малки улички, да целувам понякога някое несъществуващо момиче и да чупя някоя съществуваща витрина.