преди малко усетих колко безполезен мога да бъда...съжалявам, наистина! Почувствах се нищожен... усетих как нищо не мога да кажа, защото не знаех какво... нямах сили да изрека каквото и да било... не искам да се съобразяваш с мен... за нищо, просто нека ти бъде добре на теб, аз искам само да съм някъде покрай теб, наоколо... и когато имаш нужда от мен да съм насреща... когато се чувстваш слаба аз да ти давам сили да продължиш да се бориш... когато имаш нужда от някой, този човек да бъда аз... мда, и когато не знаеш какво да направиш, как да постъпиш, аз да ти помогна... е, не се справих, за което съжалявам... айде стига приказки за това, защото нямат никаква стойност в момента! И все пак телефона не е никак добро средство за предаване на емоции, даже вреди на хората... обърква комуникацията [лично мое мнение]. И искам да нямам задръжки относно теб, но знам, че трябва да ги има... защото все пак сме хора... и повечето сме създадени така, че преди да направим нещо, да помислим за евентуалните последствия... защо съм толкова далеч!? Мога да мръдна по-наблизо, но не го правя... няма видна причина да не искам, просто не мърдам... и това доказва казаното от мен вчера... че няма да си задоволена... аф, не... млъквам, защото започвам да говоря неща, за които не съм мислил и не съм сигурен... единственото, което исках да ти кажа е, че не искам повече да става така както преди малко... защото сме достатъчно близки, за да не позволяваме да се получава така... и че искам да съм ти съсед :-) Май не трябваше да го пиша всичко това, но... поемам риска и отговорността... айде поздравче с "много хубавата песен" - R.E.M. - Shiny Happy People ... обичам те ... надявам се и ти да ме обичаш ... ай чао ;-P