нещо като детска песничка се излива монотонно от мозъка ми преди да се усетя да я спра, импровизирам си докато играя хироуз и ми става смешно :
кристалният дракон има каменно лице
каменна душа
от костен пламък свети
кристалният дракон има каменни ръце
каменни уши,
кристални устни
кристалните нокти вдигат малкото дете
и каменни криле
във каменната сутрин
кристалният дракон може да те разбере
а може и изобщо
да не те изслуша
кристалният поглед може да те прибере
нелепата му обич
иска да почувстваш
кристалния дракон, кристалния му дъх
в кристалното си слънце
и ти ще бъдеш същата
м-мм-м....