ами понякога се сещам за нея, каквато беше рижа тогава
и сега посивяла и продаваща кришнарски книжки по подлезите
как стигна до тук
аз искам казва
а една мартенска вечер в граунда трепереше и крещеше истерично и нещо беше станало не знаех какво но истински се изплаших за нея
сега вече не ходи по партита и я срещам само по случайност
и без тони
и като я срещна щастливата ми инерция се блъска в стени
но не съм виновна